Мирела Костадинова: През Възраждането Васил Ненович иска децата да учат по книги на български език
Мирела Костадинова
Проф. Михаил Арнаудов написа, че възрожденецът Васил Ненович продължава светлия път на Софроний Врачански. Той е първият български лингвист. Името му е изцяло забравено. Вероятно, тъй като животът му минава през огромна част от времето в Румъния.
Роден е в Свищов към 1790 година, където по-късно учи. По време на Руско-турската война от 1806 - 1812 година крайдунавския град е опожарен със заповед на военачалник Сен Прист по стратегически аргументи. Още преди огромния пожар забележителна част от свищовлии се изселват във Влашко. Някои се връщат след войната, а други се заселват дефинитивно в Румъния. Семейството на Васил Ненович остава вечно в Брашов, където има доста български преселници от разнообразни краища на България – Сливен, Ямбол, Видин и Лом.
По това време бащата на Васил Ненович – Николай Ненович е прочут търговец. В турски документ от 1769 година името на Васил Ненович е записано като търгуващ в Пеща, тогава е на 21 години. Помага и в търговията на брат си Дукан Ненович, който има адвокатска фирма във Виена.
През 1789 година роднините му търговци, които живеят в Австрия основават комерсиална компания. Подобни адвокатски фирми отварят порти в Браила, Букурещ, Крайова, Белград и Париж.
Васил Ненович се включва в комерсиалните каузи на своите родственици. Пътува сред градовете, където има търговски адвокатски фирми. Научава добре няколко европейски езика, нужни за търовията. Владеел документално и говоримо немски, маджарски, сръбски, гръцки, румънски и турски език. Но ползите му се насочват към книжовна работа и той загърбва комерсиалните каузи.
Името му е познато на самия Юрий Венелин, който в своя книга написа, че Васил Ненович е назначен за преподавател при славянското учебно заведение при църквата „ Св. Георги “ в Букурещ, където проявявал огромните си способности.
В Брашов и Букурещ Васил Ненович се сближава и с други българи, които се занимават с книжовна работа. Сред тях са търговецът Антон Иванов от Сливен, лекар Иван Селимински, лекар Петър Берон, Никола и Теохар Пиколо, Христо Георгиев. Един от приятелите му, доктор Иван Селимински, написа на Ненович усещанията си от „ Божествена комедия “ на Данте. „ Възторгът си не мога да ти опиша от този талант. Данте мъчно се схваща, само че той е в кръга на най-големите гении на човечеството. Жалко, в случай че светата черква го трансформира в католически светец, тъй като ще се понижи от блясъка на постоянно живия Данте “.
Българското общество в Румъния прави оценка качествата на Ненович и го избира за епитроп, дружно с Йордан хаджи Генович. Двамата трява да сформират на понятен български език Новия завет, както и други потребни книги за българите.
През 1824 година двамата мъже издават „ Рибния буквар “ на доктор Петър Берон. В апел отпечатан в края на книгата е написано: „ Всички сме длъжни да сме всеки път признателни на тези епитропи и постоянно да ги подканяме с писма, с цел да им възбудим усърдието “. Д-р Петър Берон кани будните български емигранти да станат спомоществователи, с цел да им се впишат имената при отпечатването на няколко книги, най-ценната измежду тях „ Буквар за децата на българския народ “. В края на апела си доктор Петър Берон се обръща към всички, които имат остарели книги, да ги препишат и изпратят в Браила на Васил Ненович.
Българинът от Свищов дружно с Йордан хаджи Генович популяризират Бероновия „ Рибен буквар “, който е напечатан благодарение на близкия им другар родолюбецът Антон Иванов. Той всяка година обилно дарявал средства за учебното заведение в родния си град. Благодарение на него и финансовата му поддръжка доктор Петър Берон приключва медицина.
Васил Ненович прави голяма събираческа работа за книгите на доктор Петър Берон. Българинът от Свищов чете в оригинал Платон и Аристотел, Плутарх и Тацит. Още преди на света да се появи „ Рибния буквар “ той прави опити да сформира граматика, само че среща компликации, заради неустановеността на българския правопис. Още през 1823 година събира в Брашов български книжовници и учители и предлага да се сътвори филологическо сдружение, което да се занимае с разрешаването на езикови и правописни въпроси. Намесва се Атанас Кипиловски, който става причина да се провали начинанието.
Васил Ненович е първият българин, който се занимава с филологически и лексикални въпроси. Прави старания да сътвори филологическо сдружение и да разсъни интереса към литературния език. Той написа граматика и прави опит да сътвори пръв български речник през 1823 година, само че те са изгубени, въпреки, че са основани на четири езика.
През 1821 година в Букурещ избухва въстание и той се преселва в Брашов. Попада в кръга на будни българи. В писмо на Селимински до Васил Априлов се вижда с какво се занимава той: В 1823 година в Брашов Васил Ненович стартира да събира материал за българска граматика, за речник на четири езика и за катехизис. Но в самото начало вижда компликациите на своето занятие, трябват му помощници. Събира будните българи от Брашов и им показва потребността за ремонти в езика и с подготвеност приема по-мъдрите отзиви и забележките на другите.
През това време посредством Павел Ненович в Пеща договаря да се отпечата „ Лексикона “ на четири езика. Някои от готовите книги не излизат поради това, че печатницата в Будапеща няма всички буквени знаци, присъщи за българската писменост. Накрая съумява. Иска да се излеят специфични български букви, а да не се употребяват такива на непознат език. Лично той определял шрифтовете – „ български и румънски да бъдат цицер, съветски гармонд, антиква с цицир, а гръцки гармонт с цицер когел “. Бележките под линния упорствал да се печатат с обособен шрифт.
През 1824 година доктор Петър Берон издава своя „ Рибен Буквар “, а през идната година Васил Ненович отпечатва втория български учебник „ Свещеная история поради децата “. През 1826 година напечатва своя „ Буквар за децата на българския народ “. Той желае българчетата да учат по книги написани на чист език. Ето за какво до собствен братовчед написа: „ Букварът е за деца…Една книга дето е за деца требува да е чиста, без погрешки “. Той е измежду най-ранните създатели на български учебници.
Назначен е за представител на българските изселници пред губернатора на Влашко. Иска да реализира концепцията си за самостоятелно българско княжество Добруджа. Идеята му се поддържа от представители на българската емиграция Михаил Кифалов, Георги Золотович, доктор Иван Селимински, Васил Минчев. Към тях се причислява и Стефан Богориди, който има огромен престиж пред турското държавно управление. Всичко потръгва, имало огромна възможност да се сътвори такова васално на султана княжество. Но заради различия и други компликации, концепцията пропада.
Михаил Кифалов и Васил Ненович основават каса, с която да се подкрепят нуждаещите се изселници българи, както и други родолюбиви каузи във Влашко, Гърция, Сърбия. Създаден е „ Правилник на общонародната каса “. Документът е утвърден от българите в Букурещ, само че концепцията по-късно не се осъществя.
Васил Ненович спори с редакторите на „ Свещеная история “ Имре Хорват и Атанас Нескович, които позволяват грешки и неточности в текста. Иска корекции на чист български език, без разбъркване със сръбски синтаксис.
През началото на 1827 година се завръща в Букурещ. Със свои пари отваря учебно заведение при църквата „ Св. Георги “, където се учели румънски и български деца. Тук се среща с Юрий Венелин. Дава му бележките си за книгата му „ Древние и нинешние болгари “.
На идната година става юрист на влашкия „ Диван “, а след това е одобрен от властта и за „ сердер “ на българите във Влашко. В този интервал събира към себе си способни българи – Теохар и Никола Пиколо, Михаил Кифалов, Георги Золотович.
През 1834 година преподава в румънския колеж „ Св. Сава “, което е едно от най-авторитетните учебни заведения за времето. На идната година е един от ръководещите го. Пише книги на румънски език, издава образователни пособия и способства за румънското обучение.
Така Васил Ненович има заслуги както за образованието на българските деца, по този начин и за румънските. Днес малко на брой са чували за този наш възрожденец, който стои с делата си паралелно до името на доктор Петър Берон.
